Проф. Пламен Киров: КС удари звучна плесница на доцента по конституционно право
" Конституционният съд удари звучна плесница на доцента по конституционно право. "
Това мнение изрази пред БНР някогашният парламентарен арбитър и учител по конституционно право проф. Пламен Киров, откакто Конституционният съд се произнесе по настояването на президента Румен Радев Народното събрание да прегледа предлагането му за народен референдум за приемането на еврото.
Конституционен съд ни сподели, че ръководителят на Народното събрание не може да се сложи на мястото на самото НС и не може да взема решение въпроси от компетентността на Народното събрание като групов внушителен орган, уточни той. Според него доцент Наталия Киселова " си е дала ясна сметка, че това деяние опонира на Конституцията ".
Не може такива дребни хитринки и процедурни хватки да предотвратят това Народното събрание да се произнесе с решение, акцентира проф. Киров, само че добави, че " никой не може да задължи Народното събрание да вземе решение за осъществяване на референдум ".
Ако предлагането на Радев не е върнато, то ръководителят на Народното събрание, прилагайки решението на Конституционен съд, би трябвало да го разпредели на комисии, които следва да изготвят отчет, план за решение и то да бъде разисквано в пленарно съвещание и да бъде гласувано, разясни Киров.
" Трябва да има завършващ акт на Народно събрание. "
По закон се предвиждат 45 дни за акция преди референдум по закон, уточни някогашният парламентарен арбитър. По думите му, няма време за подобен референдум.
" Тези 45 дни, в случай че приемем, че Народното събрание вземе решение за провеждането на референдум, кога още изтекат? След Нова година. Очевидно е, че няма време за провеждането на референдум с подобен въпрос. При състояние, че има монолитно болшинство, тук няма драма. Има политическо говорене. "
Засега печели президентът. Големият губещ е някогашният ръководител на Народното събрание, счита проф. Пламен Киров.
" Проблемът не е в страха на политическия хайлайф. Политическият хайлайф не се опасява. При нас е сбъркан моделът на директната народна власт. Конституцията не показва нито един въпрос, по който е наложително провеждането на референдум и всичко зависи от волята на Народното събрание. Ако конституционният текст беше по-категоричен и изброяваше тематики, по които наложително се организира народен референдум, тогава няма какво да се преценя от народните представители. За съответните въпроси щеше да има всенародно допитване. Сега няма, тъй като всичко зависи от народните представители. Е, няма болшинство, което да абдикира и вместо то да реши значим политически въпрос, да го прати за арбитраж пред народа. Затова у нас в никакъв случай няма да има логичен референдум. Не организирахме нито референдум за участието в Европейски Съюз, нито за участието в НАТО, не организирахме и няма да проведем за влизането в еврозоната. "
Това мнение изрази пред БНР някогашният парламентарен арбитър и учител по конституционно право проф. Пламен Киров, откакто Конституционният съд се произнесе по настояването на президента Румен Радев Народното събрание да прегледа предлагането му за народен референдум за приемането на еврото.
Конституционен съд ни сподели, че ръководителят на Народното събрание не може да се сложи на мястото на самото НС и не може да взема решение въпроси от компетентността на Народното събрание като групов внушителен орган, уточни той. Според него доцент Наталия Киселова " си е дала ясна сметка, че това деяние опонира на Конституцията ".
Не може такива дребни хитринки и процедурни хватки да предотвратят това Народното събрание да се произнесе с решение, акцентира проф. Киров, само че добави, че " никой не може да задължи Народното събрание да вземе решение за осъществяване на референдум ".
Ако предлагането на Радев не е върнато, то ръководителят на Народното събрание, прилагайки решението на Конституционен съд, би трябвало да го разпредели на комисии, които следва да изготвят отчет, план за решение и то да бъде разисквано в пленарно съвещание и да бъде гласувано, разясни Киров.
" Трябва да има завършващ акт на Народно събрание. "
По закон се предвиждат 45 дни за акция преди референдум по закон, уточни някогашният парламентарен арбитър. По думите му, няма време за подобен референдум.
" Тези 45 дни, в случай че приемем, че Народното събрание вземе решение за провеждането на референдум, кога още изтекат? След Нова година. Очевидно е, че няма време за провеждането на референдум с подобен въпрос. При състояние, че има монолитно болшинство, тук няма драма. Има политическо говорене. "
Засега печели президентът. Големият губещ е някогашният ръководител на Народното събрание, счита проф. Пламен Киров.
" Проблемът не е в страха на политическия хайлайф. Политическият хайлайф не се опасява. При нас е сбъркан моделът на директната народна власт. Конституцията не показва нито един въпрос, по който е наложително провеждането на референдум и всичко зависи от волята на Народното събрание. Ако конституционният текст беше по-категоричен и изброяваше тематики, по които наложително се организира народен референдум, тогава няма какво да се преценя от народните представители. За съответните въпроси щеше да има всенародно допитване. Сега няма, тъй като всичко зависи от народните представители. Е, няма болшинство, което да абдикира и вместо то да реши значим политически въпрос, да го прати за арбитраж пред народа. Затова у нас в никакъв случай няма да има логичен референдум. Не организирахме нито референдум за участието в Европейски Съюз, нито за участието в НАТО, не организирахме и няма да проведем за влизането в еврозоната. "
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ